четвъртък, 13 юли 2023 г.

Контролиран електромагнитен двигател на инженер Валери Матов

Електромагнитният двигател на инженер  Валери Матов е всъщност обикновен двигател за вътрешно горене, който е преправен и вместо с бензин или дизел буталата се задвижват с неодимови магнити, управлявани от слаби електромагнитни импулси през бобина, захранена със слаба мощност. Енергията нужна за управление на магнитите е в пъти по-малка от енергията, която буталата му носят. Така той зарежда акумулатор от получената енергия на изхода и се получава затворен кръг, откъдето се печели енергия, без нуждата на външен източник. Неодимовите магнити са постоянни и едни от най-мощните. Всеки един електрически импулс (всяко едно трептение) движи буталата надолу и нагоре чрез магнитите. При намаляване на честотата на трептене, намаляват и оборотите на двигателя. 







събота, 24 юни 2023 г.

За или против убиването на животни

Под убиване на животни се разбира всяко едно умишлено или неволно действие на човека, водещо до смърт на животни. Неволните или индиректни действия често са пръскане с химикали.


Убиването на вредители като комари чрез пръскане с химикали на цели градове замърсява цялата околна среда и натравя пчелите и всички растения. Подходът, който е правилен за намаляване на популацията им, е натуралното им намаляване или пръскане с препарати на растителна основа.


Измирането на пчели също е следствие от пръскането на ниви с химикали, което трябва да се избегне и води до неволно убиване на пчели. То също трябва да се замени с растителни продукти или изобщо да не се пръска.


От екологична гледна точка риболовът на защитени видове риби и убиването на защитени видове животни е престъпление.


Има обаче още един аспект в улавянето и убиването на животни, които обаче не са защитени и всеки може да се сдобие с тях. Все пак си е убиване на животни и възникват много въпросителни трябва ли да се убиват животни и да стават жертва и това не нарушава ли екологичното равновесие за определени диви видове, които не се отглеждат от човека.


Като вегетарианец от 25 години съм твърдо против убиването на животни, дори и домашно отглеждани, макар и това да не нарушава екологичното равновесие. Това е въпрос на лично мнение.


Растенията, плодовете, зеленчуците, ядките и семената са по-нишите организми от животните и човека и човек може да си набавя всички витамини от тях. Консумирането им не нарушава екологичното равновесие.


От растенията има защитени видове, но повечето видове растения и техните продукти не са защитени. Голяма част от тях се консумират и са ежедневие.


Днес животът е немислим без жито и брашно, без царевица, овес и т.н. Консумират се плодове, зеленчуци и ядки, които са полезни и богати на витамини и минерали.


Като извод: За да опазим околната среда не трябва да пръскаме с химия и да убиваме защитени видове животни.

събота, 17 юни 2023 г.

Как да инвестираме на българската фондова борса и в кои компании?

В детайли ще разгледаме струва ли си да се инвестира в български акции и кои български компании са най-подходящи за инвестиране. Също е важно да се уточни, че купуването на акции става само чрез брокер, а не директно на фондовата борса. 


Инвестирането в български акции на българската фондова борса със сигурност излиза по-скъпо от инвестирането на чуждестранни акции през платформи като Admiral Markets, eToro, Trading 212 и други. Защо е така ли? Ми защото брокерите, които предлагат акции на българската фондова борса си прибират от няколко лева комисионна на сделка нагоре, като освен това плащате месечна такса за поддръжка на сметка + годишна такса за съхранение на активите и парите ви. Комисионната за сделка започва от 3 лева и е процент от цената на сделката. Колкото по-висока е цената на сделката, толкова по-висока комисионна ще ви удържат брокерите. Всички брокери имат такива такси и комисионни.


Когато инвестирате в чуждестранни компании чрез платформи като Admiral Markets, eToro, Trading 212, които не оперират с българската фондова борса, вие нямате такива такси и комисионни при сделки и изобщо за поддръжка на сметка, активи и средства. При Admiral Markets имате право на 1 безплатна сделка на ден, а при eToro и Trading 212 нямате никакви месечни такси и комисионни при сделки, освен ако в eToro не сте активни повече от година или използвате ливъридж върху акции.


Защо е добре обаче да се инвестира в български компании?

Така ние подкрепяме българската икономика. Колкото и такси да ни начисляват, от дивидентите можем да ги избием и пак да сме на печалба. Има български компании, които изплащат доста добри и високи дивиденти от 10% от цената на акция.


Чрез кои брокери (платформи) можем да инвестираме в български акции на българската фондова борса (БФБ)?

  • Карол брокер
  • Елана Трейдинг
  • Бенч Марк
  • Юг Маркет
  • Булброкърс
  • Също и чрез банки


ТОП дивидентните български компании:

  • Българска фондова борса АД
  • Стара планина холд АД
  • Софарма АД
  • Кораборемонтен завод Одесос АД – Варна
  • Неохим АД
  • Алкомет АД
  • Сирма Груп Холдинг АД
  • Адванс Терафонд АДСИЦ
  • Българска роза АД-Карлово
  • М+С Хидравлик АД


Полезни връзки:


Като извод и съвет: Инвестирайте както в български акции, така и в чуждестранни. Аз инвестирам и в 2-те. Не разчитам само на едното.

неделя, 4 юни 2023 г.

Компании, изплащащи най-високи дивиденти за 2023 г.

Ето и списък с най-големите платци на дивиденти в процентно съотношение спрямо цена на акция за 2023-та година:


Petrobras – това е бразилска петролна компания, която изплаща над 50% дивидент от цената на акция. 51% от акциите са държавни. 


Ecopetrol – това е колумбийска петролна компания, която изплаща 35% дивидент от цена на акция. 


Ence Energía y Celulosa – испанска компания за производство на целулоза, биогорива и електроенергия, изплащаща 40% дивидент от цената на акция. 


Genco Shipping & Trading Limited (GNK) – американска компания от САЩ за международен корабен транспорт. Компанията изплаща 14,86% дивидент от цената на акция. 


Star Bulk Carriers Corp (SBLK) – корабна компания за международен транспорт с дивидент от 21,41%. 


COSCO SHIPPING Holdings Co., Ltd. (CICOY) – китайска корабна компания за превоз на товари с дивидент от 54,46% от цената на акция. В момента една акция струва 4,50 долара, а дивидентът е 2,42 долара. През предходните години компанията е изплащала все така високи дивиденти. 


Hapag-Lloyd Aktiengesellschaft – германска компания за международен транспорт, изплащаща 35,96% дивидент от цената на акция.


SITC International Holdings Company Limited (SITIY) – китайска компания, изплащаща 29,41% дивидент от цената на акция.


Nippon Yusen Kabushiki Kaisha (NPNYY) – 26,29% дивидент от цена на акция. 


SITC International Holdings Company Limited (SITIF) – 24,09% дивидент.


Orient Overseas (International) Limited (OROVY) – над 30% дивидент спрямо цената преди да паднат акциите, а след като паднаха вече е 65% от цената на акция. 


Hapag-Lloyd Aktiengesellschaft (HPGLY) – 35,69% дивидент спрямо сегашната цена.


A.P. Møller - Mærsk A/S (AMKBY) – 36% дивидент спрямо сегашната цена.


Mitsui O.S.K. Lines, Ltd. (MSLOY) – 19,13% дивидент.


Golden Ocean Group Limited (GOGL) – 17,43% спрямо сегашната цена. 


BlackRock TCP Capital Corp. (TCPC) – 12,93% дивидент.


Има и още компании, които изплащат високи дивиденти, като например финансови институции с дивиденти от около 10–15%.

събота, 3 юни 2023 г.

Рискове при инвестиране в акции, фондове, криптовалути и суровини

Инвестициите чрез безналични активи през сайтове на брокери крие рискове и не са подходящи за всички инвеститори.


CFD са сложни инструменти и крият висок риск от бърза загуба на пари поради ливъридж, т.е. както можете да спечелите в пъти повече веднага, така и да загубите в пъти повече за 1 ден. Тези активи не са реални, а спекулативни с цел бърза печалба. Повечето брокери предлагат и трейдърски акаунт (търговски) или ливъридж повече от 1 към 1, което ви позволява да инвестирате малко, а да купувате повече. Колкото по-голямо съотношение, толкова повече пъти можете да спечелите или да загубите.

Реалните активи са с ливъридж 1 към 1 и инвеститорски акаунт, откъдето вие инвестирате, а не спекулирате. Ако купите акции от такъв акаунт или ливъридж 1 към 1, вие ставате реални собственици на дяловете и се водите в борсата като реални собственици по имена, докато в горния случай е нещо като хазарт и акциите не са реални. При реалните акции цените им зависят от съответната фондова борса, откъдето са закупени, докато при другите не зависят от борсата и са изкуствено надути (надценени) или подценени в пъти повече от борсовата цена, така че да загубите.

Богатите инвеститори инвестират точно в реални акции, а не спекулират с ливъридж. Спекулата е за бедните, които търсят бързи пари и 80% губят.

събота, 27 май 2023 г.

Защитени видове змии в България – реферат


Русенски университет „Ангел Кънчев“

 

РЕФЕРАТ

 

 

Цел на реферата: Писане на тема за защитен вид животни

Въведение в темата: Защитен вид влечуги – змии

 

Тема: Пепелянката като защитен вид и други видове змии в България

 


Изготвил: Борислав Ангелов Гецов

Фак. №222144

Група: 7р

Курс: II

Специалност: Екология и техника за опазване на околната среда

 

 

Дата: 24.05.2023 г.                                                    Проверил:                                                                                                                                              




I Какво представляват влечугите?

 

Влечугите са клас гръбначни животни.

 

Характеризират се с вътрешно оплождане и сравнително едри яйца, богати на жълтък и са покрити с пергаментоподобна обвивка. Развитието е без ларвен стадий, извършва се във въздушна среда и се характеризира с образуването на зародишни обвивки.

 

Външните слоеве на епидермиса вроговяват. Кожата е суха, почти без жлези , с рогови люспи или костни щитчета. Крайниците са пригодени за ходене с интеркарпални и интертарзални стави.

 

Дишат с бял дроб. Поемат въздуха чрез промяна на обема на гръдния кош. За първи път при тях се образуват трахея и бронхи.

 

Сърцето е триделно. Камерата е най- често с непълна преграда.

 

Бъбреците са метанефрични (тазови).

 

В сравнение със земноводните мозъкът е по-добре развит, особено полукълбата на предния мозък и малкия мозък. Осевият скелет се състои от 5 дяла. Имат и втори шиен прешлен (епистрофей), осигуряващ странично движение на главата. Черепът е с  един кондилус. Телесната температура се повлиява в голяма степен от температурата на средата (пойкилотермни животни).

 

Влечугите са представени почти по цялото земно кълбо, с изключение на зоните, в които е твърде студено – близо до полюсите. Тъй като те са студенокръвни животни, предпочитат по-скоро по-високи температури, а тяхното присъствие и разнообразие става все по-голямо близо до тропиците. Така най-богатите континенти на влечуги са Азия, Африка и Южна Америка.

 

II Видове влечуги

 

Съвременните влечуги се разделят на 4 разреда:

  • Testudines (Костенурки) – около 300 вида;
  • Squamata (Люспести) – включва змии, гущери и други – около 7900 вида;
  • Rhynchocephalia (Клюноглави) – 2 вида;
  • Crocodylia (Крокодили) – 23 вида.

 

III Змии

 

Змиите са удължени, студенокръвни безкраки влечуги от подразред Serpentes, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред – Люспести.

 

Змиите са удължени, студенокръвни безкраки влечуги от подразред Serpentes, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред – Люспести.

 

Змиите са класифицирани в 15 различни семейства, съставени от около 456 рода и над 3000 вида. На дължина достигат от 10 cm (Leptotyphlops carlae) до над 11,5 m (Зелена анаконда). Намерени са фосилни останки на род змии – Титанобои, достигали някога до 15 m.

 

Змиевидното тяло е пригодено за пълзене в гъста трева, по клоните на дърветата и по пясък. Някои пустинни видове змии имат своеобразен страничен „ крачещ „ ход. При него до горещия пясък се допира само част от шията и края на опашката.

 

IV Змии в България

 

В България има 18 вида змии, като 7 от тях са отровни.

 

Всички видове змии са защитени в България и са в червената книга. Всяко отнемане на влечуго от дивото и отглеждането му в терариумни условия, без научни цели, е престъпление.

 

Видове змии в България:

 

        Вдлъбнаточелен смок – принадлежи на семейство Смокообразни. Едра змия с дължина до 2 m. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Храни се предимно с гущери, гризачи и др. змии. Повечето смоци не са отровни с изключение на вдлъбнаточелия смок, който притежава слаба отрова, но за човека не е опасно и не може да го инжектира.

 

       Пепелянка – вид змия от семейство Отровници. Разпространена е на Балканите и в част от Близкия изток. Достига дължина до 50 – 70 cm. За човека е отровна змия. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри – с гущери. Отличителен белег на пепелянката е рогчето на върха на муцуната.

 

      Усойница – вид змия от семейство Отровници. Има дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 55 cm. Максималната дължина варира според региона, като в Швеция достига до 104 cm. Главата е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната. Този вид може да бъде с различни цветове – има сиви, кафяви, жълтеникави и дори напълно черни индивиди. Характерна е тъмната зигзагообразна ивица по дължината на гърба, която при черните индивиди не се забелязва. Отровата на усойницата е силно токсична.

 

     Медянка – неотровна змия, но хапеща, когато е заплашена. На дължина достига до 65 cm, в много редки случаи – до 90 cm. На цвят е сива, понякога с кафеникав оттенък, но има и форми с бакъреночервена окраска. По гърба си има неправилни тъмни петна, наподобяващи слабо зигзаговидната окраска на усойницата. В България е разпространена в цялата страна до надморска височина 1600 m.

 

         Леопардов смок – не е отровна змия. Светла е, обсипана е с малки черни петна и по-големи черни кръгове, ограждащи червеникави петна. Цветът на очите е идентичен с тона на червеникавите петна. Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други. Женската снася 2-4 обли яйца най-често през първата половина на юли с размер около 36 мм.

 

          Котешка змия – отровна змия, но безопасна за човека. Очите на този вид са с продълговати зеници, приличащи на котешки, а самата змия е сива с черни петна, като прилича на котешка опашка. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с отровата си.

 

          Червейница – не хапе и не е отровна. Достига дължина до 35 – 40 cm. Живее под земята предимно и прилича на дъждовен червей. В България се среща предимно в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли, Свиленград и по Черноморието южно от Созопол. Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги.

 

          Пясъчна боа – представител на семейство Боидни (Boidae), срещащ се в най-южните райони на България. Не е отровна и рядко хапе (не болезнено за човека) при улавяне. Добронамерена е и човек може да я хване. Отделя лек мускул, който лепне и мирише и я защитава да не бъде изядена. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца. Опашката е много къса с тъп край, очите са малки. Едно от любимите места на пясъчната боа е пясъка, където лесно се заравя и се движи под него. Храни се главно с гризачи, гущери и насекоми.

 

          Черноврата стрелушка – не е отровна. Достига на дължина до 1 m и наподобява сродната стрелушка. Среща се в ограничен район в близост до брега на Черно море между Созопол и Ахтопол. Основната ѝ храна са гущерите.

 

          Стрелушка  (тънък стрелец и синьопетнист смок) – не е отровна и не хапе силно. Достига на дължина до 1,5 m. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по клоните на храсти и дървета, откъдето идва и името ѝ. Основната ѝ храна са гущери и по-рядко насекоми и гризачи.

 

          Смок мишкар –  не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 m. Основната му храна са гризачи, птици, яйца.

 

          Ивичест смок (кощерица) – вид змия от семейство Смокообразни. Наподобява вида пъстър смок, с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. Не е отровен, но хапе болезнено. На дължина достига до 2 метра. Храни се предимно с птици и гризачи. В България се среща в долината на Струма до Кресненския пролом на север. Предпочита гористи местности.

 

          Степната усойница (урсиниева или остромуцунеста усойница) –  вид отровна змия от семейство Отровници. В България са намирани общо четири екземпляра – два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната. Степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm. Отличава се от обикновената усойница по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра. Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

 

          Аспида (каменарка) – вид змия от семейство Отровници. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални, поради алергични реакции.Обикновено достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm.Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата.  В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.

 

          Пъстър смок – вид змия от семейство Смокообразни. Не е отровен, но хапе болезнено, ако се почувства застрашен. Наподобява вида ивичест смок, с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид.На дължина достига до 2 метра. В България е разпространен в Тракия, Северна България. Живее главно в местности със степна растителност, като основната му храна са гризачите.

 

          Смок стрелец (синурник) – не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. На дължина достига до 2,5 m. В България е разпространен до надморска височина 1100 m, като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната. Стрелецът обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми земи. Основната му храна са гризачи, гущери, други змии, дребни птици. Смокът стрелец зимува самостоятелно или в група от няколко десетки екземпляра в кухини в почвата или скалите. Зимният сън обикновено продължава от края на октомври до края на март, но понякога отделни животни излизат на повърхността и по-рано, когато времето е слънчево.

 

          Жълтоуха водна змия (обикновена водна змия) – вид змия от семейство Смокообразни. Тя не е отровна и при улавяне не хапе, но изхвърля бял секрет със силна миризма. Обикновено е тъмнозелена, кафява или сива на цвят с характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името й. Достига на дължина до 140 cm. Разпространена е по цялата територия на България. Храни се почти изцяло със земноводни, по изключение с дребни бозайници и риба. Тя плува много добре и обикновено се среща в близост до сладководни водоеми.

 

          Сива водна змия (дългоглава водна змия) – вид змия от семейство Смокообразни. Тя не е отровна и при улавяне не хапе, но изхвърля бял секрет със силна миризма. На дължина достига до 1,4 m. Цветът варира от сивкаво-зелен до кафеникав и почти черен, с по-тъмни петна по гърба.

 

Всичко за пепелянката като змия

 

От 16.11.2007 г. пепелянките са защитен вид и за тях важат забраните, заложени в Закона за биологичното разнообразие на България. 


Пепелянката е вид змия от семейство Отровници, разпространена на Балканите и в част от Близкия изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната отрова.

 

Пепелянката достига дължина до 50 – 70 cm, изключително рядко над 100 cm.

 

Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9 – 17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда. Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво. Опашката е много къса и завършва рязко, като последните 4 – 5 cm имат от кадмиево жълт до сигнално зелен цвят.

 

На цвят е бежово, до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът – със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.

 

Пепелянката е разпространена в Североизточна Италия, Западна Унгария, Южна Словакия, Балканския полуостров, югозападните части на Карпатите, Турция, Грузия и Сирия. Някои източници включват в ареала ѝ и Южна Австрия.

 

Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина. Изключение правят някои високи полета в западната част на страната, макар че присъства по съседните планински склонове. Разпространени са два подвида – V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната. Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият – със светлозелено до жълтеникаво-зелено.

 

Пепелянката предпочита открити, каменисти, препечени места, обрасли с висока тревиста растителност, папрати, храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития.

 

Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време – също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри – с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки.

 

Пепелянката е като цяло летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне). Когато е изненадана, може да реагира по различни начини – да остане неподвижна, да изсъска и да избяга или незабавно да се опита да хапе.

 

Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща. Копулация се наблюдава между април и началото на юни, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4 – 8 на брой, като при раждането дължината им е 14 – 24 cm.

 

Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна.

 

Отстъпва вероятно единствено на усойницата по токсичност, но обикновено инжектира по-голямо количество отрова. Дори без противоотрова обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве.

 

Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации. Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Основните биокомпоненти са „кротоксин“ – тази отрова, сравнително слаба, се отделя и от последните вътрешни зъби на смоците – и „фосфолипаза А“-нетоксично биосъединение, което комплектувано с кротоксина дава сравнително силна отрова. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно – болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея.

 

Отровата на пепелянката се използва в медицината за производство на противоотрова срещу ухапвания от други видове змии. За целта пепелянката се отглежда в плен, на което тя реагира много добре.

 

Какво да направим след ухапване от пепелянка?

Първото, което можем да направим без лекар, е обездвижване на крайника, стягане на мястото и намаляване на кръвообращението, така че да се ограничи разпространяването на отровата в целя организъм и поставянето на лед върху мястото. След това е добре да се потърси лекарска помощ незабавно. За целта лекарите прилагат лечение с антитоксичен серум, който е един и същи за ухапване от пепелянка и усойница. За останалите отровни змии той не действа, а се прилага друг, в зависимост от вида и отровата.




Контролиран електромагнитен двигател на инженер Валери Матов

Електромагнитният двигател на инженер  Валери Матов е всъщност обикновен двигател за вътрешно горене, който е преправен и вместо с бензин ил...