Всеки заем води до създаване на нови пари

 Сигурно ще се шокирате, но всеки един заем води до 90% напечатване на пари, които могат да бъдат създадени от нищо. Заемите от международния валутен фонд също се печатат и така се раздават. От банковите заеми също могат да се емитират нови пари. Банките си имат валутни резерви, взети от международния валутен фонд. Затова не обичам заемите. Освен това вместо да теглиш заеми, инвестирай и ще имаш пари за в бъдеще. 

Ефирен вълнов акумулатор на Хари Периг

Хари Периго е електроинженер, изобретател и създател на етерен акумулатор, който събира етерна енергия и я трансформира в електрическа. 

 

Периго демонстрира своето устройство на 14 декември 1917 г. То представлява 3 дървени плочки, всяка от които има набити 100 пирона или винта, около които е навита танка медна тел и всеки пирон представлява една бобина. 100-те бобини на една плочка са свързани помежду си по специален начин, така че да поляризират и деполяризират електромагнитните вълни, да създават съпротивление и да натрупват енергия. 3-те блока по 100 бобини от своя страна са свързани помежду си. Към плочките с бобини има и свързана антена, излъчваща радиовълни, както и генератор на трептения. 

 

За преобразуване на енергията от ефира в електрическа, Периго използва специален трансформатор. С този трансформатор той може да получи всяка стойност на напрежение и мощност. 

 

Устройството, което сглобява, монтира на електромобила си и вози жена си по време на демонстрацията, карайки без никакви други източници на захранване. 

Ето снимки  на устройството на Периго:

С този трансформатор Периго превръща натрупаната енергия от плочките с бобини в електрическа:

Това е горната или положителна плочка на вълновия акумулатор, която съдържа 100 бобини:

Изолация в средата между долната и горната плочка:

Средна плочка със 100 бобини:

Ето и долната плочка със 100 бобини:

Какво е постигнал Хари Периго?

С мощност от ватове той генерира вълни, които му носят киловати енергия от ефира, нужни за захранване на неговия електромобил.

Източник на основното съдържание:

http://www.rexresearch.com/perrigo/perrig.htm

Приемник на енергия от ефира – Томъс Хенри Морей

През лятото на 1909 г. Морей започнал с експериментите си. Идеята му била със слаба мощност на входа и малко устройство да получи огромна мощност на изхода, влизайки в резонанс с трептенията на енергия в ефира. И в крайна сметка той успява. До есента на 1910-та година той вече има достатъчно голяма мощност на изхода при подадени ватове на входа. През 20-те година на 20-ти век той вече прави по-сериозен модел на устройството си и започва усъвършенстването му.

Приемникът на енергия на Морей е приличал много на този на Никола Тесла, с разликата, че Тесла е ползвал приемника си за задвижване на електромобил, а Морей е захранвал цяло домакинство. И 2-те устройства работят на един и същи принцип, а именно излъчват електромагнитни вълни в ефира, усилват трептенията на вълните, постигайки резонанс, ускоряващ енергията и повишаващ приемането й в антената.

Устройството на Морей съдържа: кондензатори, резистори, бобини, трансформатори, полупроводници, радиолампи и антена. Всичките тези неща са събрани в кутия с размери: 30 см x 30 см x 45 см.

През 10-те и 20-те години на 20-ти век още не е имало полупроводникови елементи, но Морей успява да намери мек бял камък, от който да направи полупроводник, използван за токоизправител.

Морей използва доста нетрадиционен начин на работа на електронната лампа, без да захранва катода и без да е нужно той да се нагрява. Режимът на работа на лампите се нарича студен катод.

В устройството водеща роля имат кондензаторите, събиращи енергия, която се разрежда през резистивен товар.

В устройството има също и заземяване. Почти във всички такива устройства се използва заземяване поради факта, че земята е отрицателна, а атмосферата е положително заредена.

Експериментът на Морей показва 50 KW изходна високочестотна енергия, при подадени на входа не повече от 50 W мощност. 100 W крушка е светела ярко, без да загрява поради високата честота на тока.

Изследвайки квантовата енергия от ефира, Морей стига до извода, че само електростатиката няма да му помогне да получи мощност, а само усилването на пулсациите и резонансът биха му дали нужната сума кванти, които да управлява и преобразува.

Морей успява да настрои приемника си така, че електромагнитните вълни да трептят, влизайки в резонанс с трептенията на частиците в пространството. Устройството му успява да усили хармоничните трептения на носещите вълни, които от своя страна ускоряват пренесената енергия. Следващата му стъпка е била да преобразува тази енергия в електрическа.

Устройството работи с висока честота, високо напрежение, високоволтови кондензатори и бобини, които са свързани към резистивен товар. Цялата тази силова верига е в основата на натрупване и трансформиране на тази енергия в електричество.

Преобразувателят на Морей си има и 2 недостатъка:

1. Може да захранва само резистивни и неиндуктивни товари – може да захранва лампи, нагреватели и печки, но не може да захранва електромотори. 

2. Също така е нужно да работи на разстояние от мощни предаватели и силни електромагнитни полета наоколо, тъй като се смущават носещите му вълни. Чувствителността на приемника е голяма и при смущение пречи на преобразуването на енергия. Всяко едно разстройване на приемника води до спирането му и последващо рестартиране и настройка.

Стартирането на устройството става от акумулатор с много слаба мощност, като секунди след стартирането му се изключва акумулаторът и устройството се самовъзбужда. Морей демонстрира, че при самовъзбуждане без външен източник, ако свие антената и устройството изключва напълно, а за да стартира отново, трябва да опъне антената и да го задейства отново от акумулатора.

Детекторът на Морей е можел да работи и като радио.

През 1931-ва година Морей кандидатства за патент, но бива отхвърлен от комисията на патентното ведомство на САЩ поради неизвестния източник на енергия и работата на радиолампите „студен катод“.

Според Морей, ефирът е морето енергия, която не ценим и не знаем какъв неизчерпаем енергиен ресурс имаме.

Приемникът на Морей улавя енергията от етера, която се трансформира в устройството му в електрическа, като за процеса са нужни не повече от 50-100 W първоначална мощност, а изходната мощност, която получава, е 50 KW.

Ключът към свободната енергия на този преобразувател е в усилването на енергията чрез резонанс.  На този принцип е работил също и електромобилът на Никола Тесла.

Ето малко снимки от техническата документация на Томъс Хенри Морей:

Източник на основното съдържание:  

http://www.rexresearch.com/moray2/morayrer.htm

Бразилски генератор за свободна енергия

Бразилските инженери Клеристон Лиал и Нилсон Барбоса твърдят, че са създали прототип, който генерира значително повече, отколкото консумира. Най-малкият им прототип е с размери: 20x30x15 см и тегло около 2 кг, като той може да произвежда 12 KW на изхода, при подадени 21 W на входа. 

Друг техен прототип произвежда 40 KW изходна мощност при подадени 440 W на входа. 

Изходното напрежение на всичките им прототипи е 230 V. 

Според изобретателите уредът задвижва и улавя земни електрони, генерирайки мощност чрез електромагнетизъм. 

Техният уред се стартира от акумулатор, свързан с инвертор, като секунди след стартиране на уреда, те изключват паралелното захранване от акумулатора и генераторът им се самовъзбужда. Посочили са затворена верига с диоди, инвертор и бобини, навити по доста нетадиционен начин върху 2 тороида. 

Да поразсъждаваме малко:

Точно това навиване на бобините може да е ключов момент. Ако навием първичната намотка надясно, а вторичната ляво, нарушаваме закона на Ленц. Точно това са направили бразилците, но са го компенсирали това с друго, за да сработи веригата. Идеята им явно е била от затворения контур между 2-та магнита да черпят енергия. Посочили са заземяване, което е жизнено важно за привличане на земни електрони, тъй като атмосферата е положително заредена, а земята е отрицателно заредена. 

Извод:   

Енергията е навсякъде около нас и дори не са нужни антени, за да я уловим, а подходящ уред, който да я улови и трансформира. 

Кола на вода – електролиза на Майер

Още не сме забравили американецът Стенли Майер, който в края на 80-те години на миналия век разложи водата на водород и кислород с пъти по-малко ток, отколкото стандартната електролиза, след което инсталира тази технология на водороден двигател, получаващ водород от водата. 

Атомният водород, известен като браунов газ, за пръв път е открит от българина Юл Браун (Илия Вълков), който пръв кара кола на вода, разлагайки водата на водород и кислород чрез електролиза.

Този тип двигатели са на принципа на имплозията. Във водородната горивна клетка се произвежда електричество, което захранва електрически двигател. 

Стенли само подобри коефициента на полезно действие, така че да произвеждаме повече газ от водата за единица време с пъти по-малък ток. 

Клетката на Стен успява да разложи водата на водород и кислород с високоволтови импулси със слаба мощност на тока, използвайки високоволтов резонансен кръг. 

В неговата клетка има подредени в кръг около 12 тръби, в които влизат други тръби. Електролизата се осъществява между вътрешните и външните тръби, между които протича водород и се индуцира напрежение. Тръбите очевидно му носят по-голяма ефективност в клетката, отколкото обикновени електроди или планки. 

За да имаме обаче свръхефективна електролиза, електродите не са достатъчни. Другото важно нещо, което е моторът на електролизата на Стенли, това са високоволтовите импулси. Той не разлага водата с огромен ампераж и ниско напрежение както сме свикнали да виждаме в ежедневието, а повече залага на високо напрежение със слаба мощност и импулси. Коефициентът на полезно действие зависи най-вече от импулсите. Ако импулсите влязат в резонанс с водата, ще може и с високо напрежение със слаба мощност да има висок коефициент на полезно действие. Само високо напрежение със слаба мощност не върши работа, всичко е синхронизирано.

Стенли също подбира и водородната горивна клетка да е с висок коефициент на полезно действие в неговия автомобил на вода. 

Технологията е патентована, но какво се случва 1998-ма година? 

Стенли отдавна беше патентовал изобретението си и логично получава няколко предложения да си продаде патента. На първото предложение отказва. Предлагат му 1 милион долара, пак отказва да си продаде патента.

Стига се до ново предложение, което приема. Подписва договор с компания, която иска да купи патента му и да произвежда автомобили с неговия двигател. На следващия ден, когато трябва да предаде технологията, умира мистериозно. Аутопсията показва, че е бил отровен. Моделът му с всички чертежи изчезват за секунди.

Отсядайки в заведение с „инвеститорите“, които уж искат да купят патента му, му поднасят сок от боровинки, който минути след като изпил и му прилошало. Преди да падне на земята казал: „Отровиха ме“. Агонията му траела няколко минути, след което починал. „Инвеститорите“, с които седнал на масата в заведение се изпарили мигновено. Дори не се извинили и не поднесли съболезнования на брата на Стенли Майер, който също присъствал на срещата. 

Извод:

Технологията на Майер за разлагане на водата на водород и кислород е най-ефективната след тази на проф. Юл Браул (Илия Вълков). 

Дано снимките, инфото и видеото по темата помогнат на бъдещи изобретатели да продължат тази идея. 

Чуйте само как бръмчи малката кола на Майер на вода.

Електромобилът на Никола Тесла – енергия от ефира

Електромобилът на Никола Тесла – загадката, която си остана в тайна след смъртта на учения.

През 1931-ва година Никола Тесла изобретил елктромобил, черпещ квантова енергия от ефира около нас.

За целта на експеримента той свалил бензиновия двигател от автомобила и на негово място поставил асинхронен електромотор, който е за променлив ток и е с мощност 60 KW и 1800 об./мин.

След това купил от магазин за радиочасти 12 електронни лампи (усилвателни и токоизправителни), шепа различни по стойност съпротивления (резистори) и малко проводници. Прибавяйки и 2 къси пръчки (антени) към тези придобивки с дължина 7,5 см + кутия с размери: дължина 60 см, ширина 30 см и височина 15 см, Тесла сглобил всичките тези компоненти в кутията. Устройството придобива вид на радио на къси вълни, с 2-те му стърчащи антени навън, а захранването му на входа е във ватове колкото едно обикновено радио.

Монтирайки устройството в автомобила зад седалката на шофьора, Тесла свързал и 2-та силови кабела от електромотора с приемника на енергия. След това той направил публична демонстрация, опъвайки 2-те антени на приемника и обявявайки: „Сега имаме енергия“. След това той карал колата една седмица със скорост до 150 км./ч.

Тъй като двигателят е с мощност 60 KW, при това на променлив ток, без никакви други източници на захранване, освен 12 волтов акумулатор за бензинов двигател с твърде малък капацитет за такава огромна мощност, тук възниква въпросът откъде взема енергия Тесла? Той веднага отговаря: „От ефира около нас“. Хората помислили Тесла за луд и безумец и казали, че се е съюзил със зловещите сили във вселената.

Това обидило Тесла. Той свалил загадъчната кутия от превозното средство, която монтирал и се върнал в лабораторията си в Ню Йорк. Тайната му си отива заедно с него.

Никой не успява да разгадае тайната на приемника на енергия на Никола Тесла, приличащ на радио, приемащо неизчерпаема квантова енергия от ефира чрез радиовълни. Очевидно малкото устройство е адаптирано да приема енергията от ефира, която носят електромагнитните вълни.

Да поразсъждаваме малко:

Устройството на Тесла е приличало повече на радио, отколкото на генератор на безплатна енергия или на каквато и да било силова верига. Това ме навежда на мисълта, че Тесла няма силови електронни компоненти във веригата, с която управлява електромотора и усилва мощността. Най-много да разполага в приемника с една мощна бобина и повече разчита на електромотора да преобразува тази енергия в електричество и електромагнитно поле. Очевидно слабата мощност на входа управлява изходната мощност, която е многократно по-голяма. При това положение е възможно само паралелно управление на веригата. Паралелно на силовата верига имаме слаботокова управляваща верига, която ни носи енергия от околната среда.

Честотата, с която работи този приемник, очевидно е била над 200 MHz, а при такава височка честота е нужно изправяне на сигнала, за да е възможно този ток да се инвертира и управлява на по-ниски честоти с цел управление на оборотите на мотора.

Другото интересно е, че на входа се подават от акумулатора не повече от 50 W мощност на този приемник, за да може да работи ламповият радио усилвател, като тази мощност е нужна само за стартиране на приемника, след което се изключва и веригата се самовъзбужда на 100%.

Тесла е знаел как електромагнитните вълни да му носят енергия от ефира, която да ускорява с високочестотен резонансен усилвател и да я преобразува в силовата електромагнитна верига, включваща електромотор. Усилването на трептенията, усилва и интензитетът на тази енергия, като това усилване става със слаба мощност.

Днешно време имаме много по-модерна електроника и може да бъде създаден усилвател за радио с полупроводникови елементи (транзистори и диоди), които да бъдат монтирани на платка, вместо с електронни лампи, които са вършели същата работа. Размерите на силовата кутия могат да бъдат редуцирани и да имаме приемник с още по-малки размери.

Резултат от експеримента на Тесла:

С мощност от не повече от 50 W на входа Тесла получава 60 KW изходна мощност, генерирана от електромотора.

Томъс Хенри Морей е изобретил подобен преобразувател като този на Никола Тесла. Сравнявайки 2-та приемника, стигаме до извода, че енергията се усилва чрез резонанс.