Компании, изплащащи най-високи дивиденти за 2023 г.

Ето и списък с най-големите платци на дивиденти в процентно съотношение спрямо цена на акция за 2023-та година:

Petrobras – това е бразилска петролна компания, която изплаща над 50% дивидент от цената на акция. 51% от акциите са държавни. 

Ecopetrol – това е колумбийска петролна компания, която изплаща 35% дивидент от цена на акция. 

Ence Energía y Celulosa – испанска компания за производство на целулоза, биогорива и електроенергия, изплащаща 40% дивидент от цената на акция. 

Genco Shipping & Trading Limited (GNK) – американска компания от САЩ за международен корабен транспорт. Компанията изплаща 14,86% дивидент от цената на акция. 

Star Bulk Carriers Corp (SBLK) – корабна компания за международен транспорт с дивидент от 21,41%. 

COSCO SHIPPING Holdings Co., Ltd. (CICOY) – китайска корабна компания за превоз на товари с дивидент от 54,46% от цената на акция. В момента една акция струва 4,50 долара, а дивидентът е 2,42 долара. През предходните години компанията е изплащала все така високи дивиденти. 

Hapag-Lloyd Aktiengesellschaft – германска компания за международен транспорт, изплащаща 35,96% дивидент от цената на акция.

SITC International Holdings Company Limited (SITIY) – китайска компания, изплащаща 29,41% дивидент от цената на акция.

Nippon Yusen Kabushiki Kaisha (NPNYY) – 26,29% дивидент от цена на акция. 

SITC International Holdings Company Limited (SITIF) – 24,09% дивидент.

Orient Overseas (International) Limited (OROVY) – над 30% дивидент спрямо цената преди да паднат акциите, а след като паднаха вече е 65% от цената на акция. 

Hapag-Lloyd Aktiengesellschaft (HPGLY) – 35,69% дивидент спрямо сегашната цена.

A.P. Møller - Mærsk A/S (AMKBY) – 36% дивидент спрямо сегашната цена.

Mitsui O.S.K. Lines, Ltd. (MSLOY) – 19,13% дивидент.

Golden Ocean Group Limited (GOGL) – 17,43% спрямо сегашната цена. 

BlackRock TCP Capital Corp. (TCPC) – 12,93% дивидент.

Има и още компании, които изплащат високи дивиденти, като например финансови институции с дивиденти от около 10–15%.

Рискове при инвестиране в акции, фондове, криптовалути и суровини

Инвестициите чрез безналични активи през сайтове на брокери крие рискове и не са подходящи за всички инвеститори.

CFD са сложни инструменти и крият висок риск от бърза загуба на пари поради ливъридж, т.е. както можете да спечелите в пъти повече веднага, така и да загубите в пъти повече за 1 ден. Тези активи не са реални, а спекулативни с цел бърза печалба. Повечето брокери предлагат и трейдърски акаунт (търговски) или ливъридж повече от 1 към 1, което ви позволява да инвестирате малко, а да купувате повече. Колкото по-голямо съотношение, толкова повече пъти можете да спечелите или да загубите.

Реалните активи са с ливъридж 1 към 1 и инвеститорски акаунт, откъдето вие инвестирате, а не спекулирате. Ако купите акции от такъв акаунт или ливъридж 1 към 1, вие ставате реални собственици на дяловете и се водите в борсата като реални собственици по имена, докато в горния случай е нещо като хазарт и акциите не са реални. При реалните акции цените им зависят от съответната фондова борса, откъдето са закупени, докато при другите не зависят от борсата и са изкуствено надути (надценени) или подценени в пъти повече от борсовата цена, така че да загубите.

Богатите инвеститори инвестират точно в реални акции, а не спекулират с ливъридж. Спекулата е за бедните, които търсят бързи пари и 80% губят.

Защитени видове змии в България – реферат

Русенски университет „Ангел Кънчев“

 

РЕФЕРАТ

 

 

Цел на реферата: Писане на тема за защитен вид животни

Въведение в темата: Защитен вид влечуги – змии

 

Тема: Пепелянката като защитен вид и други видове змии в България

 

Изготвил: Борислав Ангелов Гецов

Фак. №222144

Група: 7р

Курс: II

Специалност: Екология и техника за опазване на околната среда

 

 

Дата: 24.05.2023 г.                                                    Проверил:                                                                                                                                              

I Какво представляват влечугите?

 

Влечугите са клас гръбначни животни.

 

Характеризират се с вътрешно оплождане и сравнително едри яйца, богати на жълтък и са покрити с пергаментоподобна обвивка. Развитието е без ларвен стадий, извършва се във въздушна среда и се характеризира с образуването на зародишни обвивки.

 

Външните слоеве на епидермиса вроговяват. Кожата е суха, почти без жлези , с рогови люспи или костни щитчета. Крайниците са пригодени за ходене с интеркарпални и интертарзални стави.

 

Дишат с бял дроб. Поемат въздуха чрез промяна на обема на гръдния кош. За първи път при тях се образуват трахея и бронхи.

 

Сърцето е триделно. Камерата е най- често с непълна преграда.

 

Бъбреците са метанефрични (тазови).

 

В сравнение със земноводните мозъкът е по-добре развит, особено полукълбата на предния мозък и малкия мозък. Осевият скелет се състои от 5 дяла. Имат и втори шиен прешлен (епистрофей), осигуряващ странично движение на главата. Черепът е с  един кондилус. Телесната температура се повлиява в голяма степен от температурата на средата (пойкилотермни животни).

 

Влечугите са представени почти по цялото земно кълбо, с изключение на зоните, в които е твърде студено – близо до полюсите. Тъй като те са студенокръвни животни, предпочитат по-скоро по-високи температури, а тяхното присъствие и разнообразие става все по-голямо близо до тропиците. Така най-богатите континенти на влечуги са Азия, Африка и Южна Америка.

 

II Видове влечуги

 

Съвременните влечуги се разделят на 4 разреда:

– Testudines (Костенурки) – около 300 вида;

– Squamata (Люспести) – включва змии, гущери и други – около        7900 вида;

– Rhynchocephalia (Клюноглави) – 2 вида;

– Crocodylia (Крокодили) – 23 вида.

 

III Змии

 

Змиите са удължени, студенокръвни безкраки влечуги от подразред Serpentes, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред – Люспести.

 

Змиите са удължени, студенокръвни безкраки влечуги от подразред Serpentes, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред – Люспести.

 

Змиите са класифицирани в 15 различни семейства, съставени от около 456 рода и над 3000 вида. На дължина достигат от 10 cm (Leptotyphlops carlae) до над 11,5 m (Зелена анаконда). Намерени са фосилни останки на род змии – Титанобои, достигали някога до 15 m.

 

Змиевидното тяло е пригодено за пълзене в гъста трева, по клоните на дърветата и по пясък. Някои пустинни видове змии имат своеобразен страничен „ крачещ „ ход. При него до горещия пясък се допира само част от шията и края на опашката.

 

IV Змии в България

 

В България има 18 вида змии, като 7 от тях са отровни.

 

Всички видове змии са защитени в България и са в червената книга. Всяко отнемане на влечуго от дивото и отглеждането му в терариумни условия, без научни цели, е престъпление.

 

Видове змии в България:

 

        Вдлъбнаточелен смок – принадлежи на семейство Смокообразни. Едра змия с дължина до 2 m. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Храни се предимно с гущери, гризачи и др. змии. Повечето смоци не са отровни с изключение на вдлъбнаточелия смок, който притежава слаба отрова, но за човека не е опасно и не може да го инжектира.

 

       Пепелянка – вид змия от семейство Отровници. Разпространена е на Балканите и в част от Близкия изток. Достига дължина до 50 – 70 cm. За човека е отровна змия. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри – с гущери. Отличителен белег на пепелянката е рогчето на върха на муцуната.

 

      Усойница – вид змия от семейство Отровници. Има дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 55 cm. Максималната дължина варира според региона, като в Швеция достига до 104 cm. Главата е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната. Този вид може да бъде с различни цветове – има сиви, кафяви, жълтеникави и дори напълно черни индивиди. Характерна е тъмната зигзагообразна ивица по дължината на гърба, която при черните индивиди не се забелязва. Отровата на усойницата е силно токсична.

 

     Медянка – неотровна змия, но хапеща, когато е заплашена. На дължина достига до 65 cm, в много редки случаи – до 90 cm. На цвят е сива, понякога с кафеникав оттенък, но има и форми с бакъреночервена окраска. По гърба си има неправилни тъмни петна, наподобяващи слабо зигзаговидната окраска на усойницата. В България е разпространена в цялата страна до надморска височина 1600 m.

 

         Леопардов смок – не е отровна змия. Светла е, обсипана е с малки черни петна и по-големи черни кръгове, ограждащи червеникави петна. Цветът на очите е идентичен с тона на червеникавите петна. Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други. Женската снася 2-4 обли яйца най-често през първата половина на юли с размер около 36 мм.

 

          Котешка змия – отровна змия, но безопасна за човека. Очите на този вид са с продълговати зеници, приличащи на котешки, а самата змия е сива с черни петна, като прилича на котешка опашка. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с отровата си.

 

          Червейница – не хапе и не е отровна. Достига дължина до 35 – 40 cm. Живее под земята предимно и прилича на дъждовен червей. В България се среща предимно в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли, Свиленград и по Черноморието южно от Созопол. Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги.

 

          Пясъчна боа – представител на семейство Боидни (Boidae), срещащ се в най-южните райони на България. Не е отровна и рядко хапе (не болезнено за човека) при улавяне. Добронамерена е и човек може да я хване. Отделя лек мускул, който лепне и мирише и я защитава да не бъде изядена. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца. Опашката е много къса с тъп край, очите са малки. Едно от любимите места на пясъчната боа е пясъка, където лесно се заравя и се движи под него. Храни се главно с гризачи, гущери и насекоми.

 

          Черноврата стрелушка – не е отровна. Достига на дължина до 1 m и наподобява сродната стрелушка. Среща се в ограничен район в близост до брега на Черно море между Созопол и Ахтопол. Основната ѝ храна са гущерите.

 

          Стрелушка  (тънък стрелец и синьопетнист смок) – не е отровна и не хапе силно. Достига на дължина до 1,5 m. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по клоните на храсти и дървета, откъдето идва и името ѝ. Основната ѝ храна са гущери и по-рядко насекоми и гризачи.

 

          Смок мишкар –  не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 m. Основната му храна са гризачи, птици, яйца.

 

          Ивичест смок (кощерица) – вид змия от семейство Смокообразни. Наподобява вида пъстър смок, с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. Не е отровен, но хапе болезнено. На дължина достига до 2 метра. Храни се предимно с птици и гризачи. В България се среща в долината на Струма до Кресненския пролом на север. Предпочита гористи местности.

 

          Степната усойница (урсиниева или остромуцунеста усойница) –  вид отровна змия от семейство Отровници. В България са намирани общо четири екземпляра – два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната. Степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm. Отличава се от обикновената усойница по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра. Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

 

          Аспида (каменарка) – вид змия от семейство Отровници. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални, поради алергични реакции.Обикновено достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm.Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата.  В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.

 

          Пъстър смок – вид змия от семейство Смокообразни. Не е отровен, но хапе болезнено, ако се почувства застрашен. Наподобява вида ивичест смок, с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид.На дължина достига до 2 метра. В България е разпространен в Тракия, Северна България. Живее главно в местности със степна растителност, като основната му храна са гризачите.

 

          Смок стрелец (синурник) – не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. На дължина достига до 2,5 m. В България е разпространен до надморска височина 1100 m, като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната. Стрелецът обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми земи. Основната му храна са гризачи, гущери, други змии, дребни птици. Смокът стрелец зимува самостоятелно или в група от няколко десетки екземпляра в кухини в почвата или скалите. Зимният сън обикновено продължава от края на октомври до края на март, но понякога отделни животни излизат на повърхността и по-рано, когато времето е слънчево.

 

          Жълтоуха водна змия (обикновена водна змия) – вид змия от семейство Смокообразни. Тя не е отровна и при улавяне не хапе, но изхвърля бял секрет със силна миризма. Обикновено е тъмнозелена, кафява или сива на цвят с характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името й. Достига на дължина до 140 cm. Разпространена е по цялата територия на България. Храни се почти изцяло със земноводни, по изключение с дребни бозайници и риба. Тя плува много добре и обикновено се среща в близост до сладководни водоеми.

 

          Сива водна змия (дългоглава водна змия) – вид змия от семейство Смокообразни. Тя не е отровна и при улавяне не хапе, но изхвърля бял секрет със силна миризма. На дължина достига до 1,4 m. Цветът варира от сивкаво-зелен до кафеникав и почти черен, с по-тъмни петна по гърба.

 

V Всичко за пепелянката като змия

 

От 16.11.2007 г. пепелянките са защитен вид и за тях важат забраните, заложени в Закона за биологичното разнообразие на България. 

Пепелянката е вид змия от семейство Отровници, разпространена на Балканите и в част от Близкия изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната отрова.

 

Пепелянката достига дължина до 50 – 70 cm, изключително рядко над 100 cm.

 

Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9 – 17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда. Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво. Опашката е много къса и завършва рязко, като последните 4 – 5 cm имат от кадмиево жълт до сигнално зелен цвят.

 

На цвят е бежово, до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът – със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.

 

Пепелянката е разпространена в Североизточна Италия, Западна Унгария, Южна Словакия, Балканския полуостров, югозападните части на Карпатите, Турция, Грузия и Сирия. Някои източници включват в ареала ѝ и Южна Австрия.

 

Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина. Изключение правят някои високи полета в западната част на страната, макар че присъства по съседните планински склонове. Разпространени са два подвида – V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната. Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият – със светлозелено до жълтеникаво-зелено.

 

Пепелянката предпочита открити, каменисти, препечени места, обрасли с висока тревиста растителност, папрати, храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития.

 

Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време – също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри – с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки.

 

Пепелянката е като цяло летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне). Когато е изненадана, може да реагира по различни начини – да остане неподвижна, да изсъска и да избяга или незабавно да се опита да хапе.

 

Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща. Копулация се наблюдава между април и началото на юни, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4 – 8 на брой, като при раждането дължината им е 14 – 24 cm.

 

Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна.

 

Отстъпва вероятно единствено на усойницата по токсичност, но обикновено инжектира по-голямо количество отрова. Дори без противоотрова обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве.

 

Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации. Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Основните биокомпоненти са „кротоксин“ – тази отрова, сравнително слаба, се отделя и от последните вътрешни зъби на смоците – и „фосфолипаза А“-нетоксично биосъединение, което комплектувано с кротоксина дава сравнително силна отрова. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно – болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея.

 

Отровата на пепелянката се използва в медицината за производство на противоотрова срещу ухапвания от други видове змии. За целта пепелянката се отглежда в плен, на което тя реагира много добре.

 

Какво да направим след ухапване от пепелянка?

Първото, което можем да направим без лекар, е обездвижване на крайника, стягане на мястото и намаляване на кръвообращението, така че да се ограничи разпространяването на отровата в целя организъм и поставянето на лед върху мястото. След това е добре да се потърси лекарска помощ незабавно. За целта лекарите прилагат лечение с антитоксичен серум, който е един и същи за ухапване от пепелянка и усойница. За останалите отровни змии той не действа, а се прилага друг, в зависимост от вида и отровата.

Защо среброто е подценен метал и е бъдещото злато?

 Среброто (Ag) е най-използваният благороден метал в промишлеността и медицината. То притежава най-високата електропроводимост и топлопроводимост от всички метали. Това е единственият метал, който убива бактерии и микроби и пречиства храна, вода и др. Дори зъбите на пломбите се нуждаят от сребро. За да работят платките също е нужно сребро. Соларните панели и батериите също не могат без сребро. Някои бобини са със сребърни намотки. Сребърните проводници пък са идеалните проводници без загуби. Среброто е нужно за катализатор при запояване, а също и при производство на пластмаса.

Нисък процент от среброто се рециклира, а по-голямата част от него се изхвърля.

Ниската цена на среброто идва от факта, че уж залежите са в повече количества от златото, но реално то не достига за промишлеността. Разходите за добиване на сребро са 17-18 долара за тройунция минимум. В момента борсовата цена на среброто е 24 долара за тройунция. Всички знаят, че среброто е ценно, търсено, недостигащо и ще свърши в един момент, но тези дето владеят света държат цената му да е колкото се може по-ниска, та ако може дори да стигне колкото разходите за изкопаване на среброто, което беше станало в един момент, колкото и абсурдно да звучи. Тогава минните компании заплашиха, че ще спрат работа, защото нямат сметка да си покриват само разходите и нищо да не печелят.

При тези тенденции среброто един момент ще намалее толкова много, че цената му ще се качи и ще стане по-рядко и търсено от златото.

Сега ако 1 тройунция злато (31,1 гр.) струва колкото 1 килограм сребро, то в бъдеще ще е обратното. Никой не знае кога ще стане това, но среброто има голям потенциал да расте.

„Кървавото езеро“ край Елшица – поредната еко катастрофа

Езерото е червено благодарение на химикалите, тежките метали и киселини. Туристите и посетителите го снимат, но никой не си зададе въпроса как се стигна до това положение и какви са последствията за околната среда? От изпаренията на тези отрови също има замърсявания.

Какви са рисковете да загубим от акции и фондове?

Щом се инвестира винаги има рискове, но едно от основните правила е „евтино купи“, а вече дали ще продаваш си е твоя работа. Ако купиш много скъпо и на историческия връх, то не очаквай да спечелиш, но ако купиш евтино, то дългосрочно винаги ще си на печалба, дори и да се понижи временно цената.

Като виждате, че пада цената на определена акция, не бързайте да я купувате веднага, защото може да падне и още. Докато не тръгне да се възстановява нагоре, не бързайте да я купувате, ако сте краткосрочни инвеститори. Ако сте дългосрочни инвеститори, то това не трябва да ви бърка.

Големите технологични компании като Tesla, MC Donald's и Google растат рязко нагоре, като само втората изплаща дивиденти, а останалите не изплащат. Трябва да се запитаме дали при една финансова рецесия тези компании няма да се сринат както вървят стремглаво нагоре и се надуват като балони. Тези балони няма ли да се спукат. Вторите стигнаха почти 300 долара за 1 акция и още ще растат нагоре. Ако си налеете всичките пари в подобни компании, няма ли да загубите един ден от тези балони? Може да си купите по един дял от тях, защото са скъпи или по повече, но не трябва да се прекалява, защото при криза те ще са първите дето ще се сринат като небостъргач на доста по-ниска цена.

Преди да се втурнете да купувате каквито и да било акции, проучете компанията и акциите от финансовия портал Yhoo Finance. Важни са графиките на цените сега и в бъдеще и финансовите отчети.

Какво е инфлация и намаляване на покупателна способност?

Всяка година цените на стоките растат и можем с едни и същи пари да си купим все по-малко неща. Точно това е инфлация и намаляване на покупателна способност. Ако искате да видите реалната инфлация и да сравните спрямо предходна година, то с едни и същи пари купувате едни и същи стоки и по количеството им разбирате колко процента е реалната инфлация в момента спрямо предходна година и колко пари не ви достигат, за да купите съответните стоки, които са едни и същи.

Защо се получава инфлацията?

Живеем в такива времена, че книжните пари и валути нямат никакво покритие, а се пускат в обръщение нови и нови пари чрез заеми. Започват големите покупки и това качва цената на стоките и услугите. Винаги могат да се създадат нови и нови пари. 

Нямате си на идея колко големи са валутни резерви на БНБ и МВФ и как могат да се увеличават при дефицит на книжни пари. Те са уж резерви, но се злоупотребява с тях. Международният валутен фонд отпуска заеми, но печата и пари. Затова всеки заем води до инфлация и нови банкноти.

Как да преборим инфлацията с инвестиции?

Хората са толкова страхливи, че си мислят, че инфлацията е толкова голяма, че нито един актив не може да е пребори. Няма такова нещо. Винаги има техники, които могат да увеличат спестяванията ви, дори и в кризи.

Техника 1

Разнообразие от инвестиции – гледайте в портфолиото ви от инвестиции да има злато и сребро, както и акции от добивната промишленост и ако има възможност обработваема земя или други недвижими имоти. От всичко по малко е добре да имате, но като нямате толкова средства, започнете от акции.

Техника 2

Вижте моята печеливша стратегия с акции. Повечето хора се страхуват да инвестират в акции, за да не загубят. В дългосрочен план те винаги ще са на печалба. За да спечелят на фондовата борса, те трябва да имат търпение, да проучат това, в което мислят да инвестират и да гледат по възможност да не купят акции на върха, които ще се спукат като балон, а да са на добра цена.

Компанията, в която съм избрал да инвестирам краткосрочно и дългосрочно е петролна, изплащаща 50% дивидент от цената на акция. От тази компания аз мога да  печеля както от покупко-продажба на акции, така и от дивиденти. Дори и да не мога да продам акциите на печалба, то ако ги задържа 1 година или повече, ще взема добър дивидент и дългосрочно ще съм на печалба, защото при инфлация петролът поскъпва, с това и акциите. При финансови рецесии изчерпаемите ресурси поскъпват, с това и акциите, докато акциите на другите компании ще се сринат.

Направих експеримент коя е най-печелившата инвестиция – апартамент или акции на бразилска петролна компания. За 1 месец при инвестирани 100 000 долара нереални пари, печалбата ми от покупко-продажба на акции беше 15 000 долара, т.е. 15%. За да заработи тази стратегия, трябва да хванете момента на дъно и момент на таван. Ако не бяха поскъпнали акциите и ги бях задържал за 1 година, то щях отново да съм на печалба, защото компанията изплаща 50% дивидент, т.е. ще взема около 50 000 долара или 50% възвръщаемост за 1 година.

Техника 3

Прилагане на знания и умения за генериране на допълнителен доход. Силни сте в дадена област, можете да си докарвате допълнителен доход от реклама като създавате съдържание в блог, YouTube или работите с клиенти през сайт посредник, който ви намира.

Извод: Винаги може да се печели от инвестиции. Печели само този дето инвестира.