През
лятото на 1909 г. Морей започнал с експериментите си. Идеята му била със слаба
мощност на входа и малко устройство да получи огромна мощност на изхода,
влизайки в резонанс с трептенията на енергия в ефира. И в крайна сметка той
успява. До есента на 1910-та година той вече има достатъчно голяма мощност на
изхода при подадени ватове на входа. През 20-те година на 20-ти век той вече
прави по-сериозен модел на устройството си и започва усъвършенстването му.
Приемникът
на енергия на Морей е приличал много на този на Никола Тесла, с разликата, че
Тесла е ползвал приемника си за задвижване на електромобил, а Морей е захранвал
цяло домакинство. И 2-те устройства работят на един и същи принцип, а именно
излъчват електромагнитни вълни в ефира, усилват трептенията на вълните,
постигайки резонанс, ускоряващ енергията и повишаващ приемането й в антената.
Устройството
на Морей съдържа: кондензатори, резистори, бобини, трансформатори,
полупроводници, радиолампи и антена. Всичките тези неща са събрани в кутия с
размери: 30 см x 30 см x 45 см.
През
10-те и 20-те години на 20-ти век още не е имало полупроводникови елементи, но
Морей успява да намери мек бял камък, от който да направи полупроводник,
използван за токоизправител.
Морей
използва доста нетрадиционен начин на работа на електронната лампа, без да
захранва катода и без да е нужно той да се нагрява. Режимът на работа на
лампите се нарича студен катод.
В
устройството водеща роля имат кондензаторите, събиращи енергия, която се
разрежда през резистивен товар.
В
устройството има също и заземяване. Почти във всички такива устройства се
използва заземяване поради факта, че земята е отрицателна, а атмосферата е
положително заредена.
Експериментът
на Морей показва 50 KW изходна високочестотна енергия, при подадени на входа не
повече от 50 W мощност. 100 W крушка е светела ярко, без да загрява поради
високата честота на тока.
Изследвайки
квантовата енергия от ефира, Морей стига до извода, че само електростатиката
няма да му помогне да получи мощност, а само усилването на пулсациите и
резонансът биха му дали нужната сума кванти, които да управлява и преобразува.
Морей
успява да настрои приемника си така, че електромагнитните вълни да трептят,
влизайки в резонанс с трептенията на частиците в пространството. Устройството
му успява да усили хармоничните трептения на носещите вълни, които от своя
страна ускоряват пренесената енергия. Следващата му стъпка е била да
преобразува тази енергия в електрическа.
Устройството
работи с висока честота, високо напрежение, високоволтови кондензатори и
бобини, които са свързани към резистивен товар. Цялата тази силова верига е в
основата на натрупване и трансформиране на тази енергия в електричество.
Преобразувателят
на Морей си има и 2 недостатъка:
1. Може
да захранва само резистивни и неиндуктивни товари – може да захранва лампи,
нагреватели и печки, но не може да захранва електромотори.
2. Също така е нужно
да работи на разстояние от мощни предаватели и силни електромагнитни полета наоколо,
тъй като се смущават носещите му вълни. Чувствителността на приемника е голяма
и при смущение пречи на преобразуването на енергия. Всяко едно разстройване на
приемника води до спирането му и последващо рестартиране и настройка.
Стартирането
на устройството става от акумулатор с много слаба мощност, като секунди след
стартирането му се изключва акумулаторът и устройството се самовъзбужда. Морей
демонстрира, че при самовъзбуждане без външен източник, ако свие антената и
устройството изключва напълно, а за да стартира отново, трябва да опъне
антената и да го задейства отново от акумулатора.
Детекторът
на Морей е можел да работи и като радио.
През
1931-ва година Морей кандидатства за патент, но бива отхвърлен от комисията на
патентното ведомство на САЩ поради неизвестния източник на енергия и работата
на радиолампите „студен катод“.
Според
Морей, ефирът е морето енергия, която не ценим и не знаем какъв неизчерпаем
енергиен ресурс имаме.
Приемникът
на Морей улавя енергията от етера, която се трансформира в устройството му в
електрическа, като за процеса са нужни не повече от 50-100 W първоначална
мощност, а изходната мощност, която получава, е 50 KW.
Ключът
към свободната енергия на този преобразувател е в усилването на енергията чрез
резонанс. На този принцип е работил също
и електромобилът на Никола Тесла.
Ето
малко снимки от техническата документация на Томъс Хенри Морей:
Източник на
основното съдържание:
Няма коментари:
Публикуване на коментар