сряда, 10 юни 2020 г.

Кола на вода – електролиза на Майер


Още не сме забравили американецът Стенли Майер, който в края на 80-те години на миналия век разложи водата на водород и кислород с пъти по-малко ток, отколкото стандартната електролиза, след което инсталира тази технология на водороден двигател, получаващ водород от водата. 


Атомният водород, известен като браунов газ, за пръв път е открит от българина Юл Браун (Илия Вълков), който пръв кара кола на вода, разлагайки водата на водород и кислород чрез електролиза.

Този тип двигатели са на принципа на имплозията. Във водородната горивна клетка се произвежда електричество, което захранва електрически двигател. 

Стенли само подобри коефициента на полезно действие, така че да произвеждаме повече газ от водата за единица време с пъти по-малък ток. 

Клетката на Стен успява да разложи водата на водород и кислород с високоволтови импулси със слаба мощност на тока, използвайки високоволтов резонансен кръг. 

В неговата клетка има подредени в кръг около 12 тръби, в които влизат други тръби. Електролизата се осъществява между вътрешните и външните тръби, между които протича водород и се индуцира напрежение. Тръбите очевидно му носят по-голяма ефективност в клетката, отколкото обикновени електроди или планки. 

За да имаме обаче свръхефективна електролиза, електродите не са достатъчни. Другото важно нещо, което е моторът на електролизата на Стенли, това са високоволтовите импулси. Той не разлага водата с огромен ампераж и ниско напрежение както сме свикнали да виждаме в ежедневието, а повече залага на високо напрежение със слаба мощност и импулси. Коефициентът на полезно действие зависи най-вече от импулсите. Ако импулсите влязат в резонанс с водата, ще може и с високо напрежение със слаба мощност да има висок коефициент на полезно действие. Само високо напрежение със слаба мощност не върши работа, всичко е синхронизирано.

Стенли също подбира и водородната горивна клетка да е с висок коефициент на полезно действие в неговия автомобил на вода. 

Технологията е патентована, но какво се случва 1998-ма година? 

Стенли отдавна беше патентовал изобретението си и логично получава няколко предложения да си продаде патента. На първото предложение отказва. Предлагат му 1 милион долара, пак отказва да си продаде патента.

Стига се до ново предложение, което приема. Подписва договор с компания, която иска да купи патента му и да произвежда автомобили с неговия двигател. На следващия ден, когато трябва да предаде технологията, умира мистериозно. Аутопсията показва, че е бил отровен. Моделът му с всички чертежи изчезват за секунди.

Отсядайки в заведение с „инвеститорите“, които уж искат да купят патента му, му поднасят сок от боровинки, който минути след като изпил и му прилошало. Преди да падне на земята казал: „Отровиха ме“. Агонията му траела няколко минути, след което починал. „Инвеститорите“, с които седнал на масата в заведение се изпарили мигновено. Дори не се извинили и не поднесли съболезнования на брата на Стенли Майер, който също присъствал на срещата. 

Извод:

Технологията на Майер за разлагане на водата на водород и кислород е най-ефективната след тази на проф. Юл Браул (Илия Вълков). 

Дано снимките, инфото и видеото по темата помогнат на бъдещи изобретатели да продължат тази идея. 

Чуйте само как бръмчи малката кола на Майер на вода.




Няма коментари:

Публикуване на коментар